понеделник, 22 февруари 2010 г.

"ели, мисля, че е той..."

това бяха думите на р. днес, които ме накараха да се почувствам по онзи странен начин. странно е чувството - сякаш аз не съм аз, или по-точно аз излизам от тялото си. това се случва за секунди. и точно в тези стотни от секундата забравям коя и защо съм. бях пуснала чешмата в кухнята, за да измия нещо - спрях я и погледнах в белите плочки. гледах ги, но не ги виждах. след моменти като този мога спокойно да умра. подобни изречения и картини са миговете ми на всепоглъщаща пълнота. нищо няма значение, освен беглият ми допир със сърцевината на земното съществуване. в друга стотна от секундата осъзнавам, че старея, но това е друга тема...
дали е той или не е, това не е въпрос, а част от живота.

неделя, 21 февруари 2010 г.

От Златна Костова

10 юли

Вали

Вали. Молим се
да не спре. Нямаме
какво да си кажем.

6 юни

Черешова Задушница - 2

С череша се задави
косът. Почаках
малко - пак запя.

Окъси от ДУШАТА МИ – ВРАБЧЕ В ЧЕРУПКА
(Хайку дневник)

От Петя Кокудева

Гръндж и къпането на душата

Гръндж прочете в книга сива,
че душата омърсена
трябва нощем да заспива
къпана и подсушена.

нека мъдрите послуша
и поля душата с душа.

събота, 20 февруари 2010 г.

магически реализъм


http://thefiendish.com/2009/02/a-journey-through-a-magical-landscape/

понеделник, 15 февруари 2010 г.

сурово

има нещо много масово във фейсбука
толкова е мазен че ми се повдига
както когато съм в шопинг мол
и се задушавам и искам да изляза
но той е прекалено голям
и асансьорът все не идва
защото е натъпкан с хора

водя си живот чрез статуси
обмислям ги добре
полирам ги
и чакам после коментари
или палец поне

и аз като двеста и петдесетте милиона юзъра
дишам за да публикувам бул шитс
разбира се красиви бул шитс

жалка съм
защото буда ми казва да съм като земята
да поемам мръсотии всякакви
лайна урина слюнка гной и кръв
и да си живея в мир
но тях не публикувам
нищо че ме образуват

тъжно ми е чак се хиля
като си помисля
че когато нарцисите сме онлайн
май не ни е еня кой какво си публикува
а кой какво на нас ни пише

изпразнена от смисъл
стоя и наблюдавам хорските изкуствени животи
и осъзнавам че няма да съм финалистка
в големия брат
на уърлд уайд уеба
след близо едномесечно познанство к. ми казва: "аз не знам нищо за унгария, как е положението там?" ами добре сме си ние унгарците - говоря сама на себе си...

събота, 13 февруари 2010 г.

много пълен ден днес. ходих в итакескус на басейн, сауна, джакузи и се пекох на изкуствено слънце. представих си, че съм на плажа направо. редувах парната сауна с плуване в ледено студена изворна вода. всичко е въпрос на психика и ум. със зачервена кожа, но пък щастлива от изхвърлените токсини, си тръгнах след два часа престой. водата е хубаво нещо. измива ми наслояванията. скоро пак ще отида.

петък, 12 февруари 2010 г.

Атинският

Той имаше канарчета
и плътен глас.
Те бяха на балкона,
а той – на телефона.
Виреят ми цветята –
каза.
И чух да чуруликат
птичките му
там, в далечината,
от перваза.