това бяха думите на р. днес, които ме накараха да се почувствам по онзи странен начин. странно е чувството - сякаш аз не съм аз, или по-точно аз излизам от тялото си. това се случва за секунди. и точно в тези стотни от секундата забравям коя и защо съм. бях пуснала чешмата в кухнята, за да измия нещо - спрях я и погледнах в белите плочки. гледах ги, но не ги виждах. след моменти като този мога спокойно да умра. подобни изречения и картини са миговете ми на всепоглъщаща пълнота. нищо няма значение, освен беглият ми допир със сърцевината на земното съществуване. в друга стотна от секундата осъзнавам, че старея, но това е друга тема...
дали е той или не е, това не е въпрос, а част от живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар