сурово

има нещо много масово във фейсбука
толкова е мазен че ми се повдига
както когато съм в шопинг мол
и се задушавам и искам да изляза
но той е прекалено голям
и асансьорът все не идва
защото е натъпкан с хора

водя си живот чрез статуси
обмислям ги добре
полирам ги
и чакам после коментари
или палец поне

и аз като двеста и петдесетте милиона юзъра
дишам за да публикувам бул шитс
разбира се красиви бул шитс

жалка съм
защото буда ми казва да съм като земята
да поемам мръсотии всякакви
лайна урина слюнка гной и кръв
и да си живея в мир
но тях не публикувам
нищо че ме образуват

тъжно ми е чак се хиля
като си помисля
че когато нарцисите сме онлайн
май не ни е еня кой какво си публикува
а кой какво на нас ни пише

изпразнена от смисъл
стоя и наблюдавам хорските изкуствени животи
и осъзнавам че няма да съм финалистка
в големия брат
на уърлд уайд уеба